Ritonavir е причината за лекарственото взаимодействие между telaprevir и бустирания с ritonavir atazanavir
Ritonavir е причината за пагубното двупосочно лекарствено взаимодействие между telaprevir и бустирания с ritonavir atazanavir, твърдят испански изследователи в електронното издание на Clinical Infectious Diseases.
В проучването вземат участие 14 ХИВ-позитивни, коинфектирани с вируса на хепатит С (HCV), лекувани едновременно с telaprevir (Incivo или Incivek) за хепатит С и комбинация, съдържаща бустиран с ritonavir (Norvir) atazanavir (Reyataz), за лечение на ХИВ. Плазмените концентрации на telaprevir и atazanavir са проследени при прием на бустера ritonavir и след прекратяване на приема му. След спирането на ritonavir се наблюдава подчертано увеличение на плазмените нива на telaprevir и atazanavir.
Telaprevir и boceprevir (Victrelis) са протеазни инхибитори за лечение на хепатит С. Протоколът за лечение на HCV генотип 1 изисква прием на един от тези два медикамента в комбинация с пегилиран интерферон и ribavirin.
Telaprevir се метаболизира в черния дроб с помощта на цитохром P450/CYP3A4. По сходен начин се метаболизират и протеазните инхибитори за лечение на ХИВ, което означава, че съществува възможност за лекарствено взаимодействие между telaprevir и този клас антиретровирусни медикаменти. В действителност са наблюдавани значителни понижавания на концентрациите на telaprevir и бустираните с ritonavir darunavir (Prezista) и fosamprenavir (Telzir) при едновременно прилагане.
Понастоящем единственият протеазен инхибитор за лечение на ХИВ, който се препоръчва за едновременен прием с telaprevir, е бустираният с ritonavir atazanavir.
Atazanavir е много слаб инхибитор на цитохром CYP3A. Това кара изследователите да смятат, че ritonavir е главният виновник за взаимодействието между telaprevir и бустирания с ritonavir atazanavir. За целта те разработват отворено проучване.
Участниците са 14 души с коинфекция ХИВ/HCV, лекувани едновременно с telaprevir (1125 мг два пъти дневно) и бустиран с ritonavir atazanavir (300/100 мг един път дневно).
Най-напред изследователите проследяват плазмените нива на telaprevir и atazanavir при бустиране с ritonavir.
След това участниците прекратяват приема на бустера ritonavir и продължават с atazanavir в доза от 200 мг два пъти дневно. Отново е извършен фармакокинетичен мониторинг.
Спирането на ritonavir оказва чувствително въздействие върху плазмените концентрации на telaprevir и atazanavir.
Площта под кривата за telaprevir (AUC0-12) се увеличива с 19%, максималната концентрация на лекарството (Cmax) с 19%, а минималната (Cmin) – с 12%. Полуживотът остава непроменен (12 в сравнение с 11 часа).
Площта под кривата за atazanavir (AUC0-12) се увеличива с 39%, Cmax с 19% , а Cmin с 48%. Полуживотът на atazanavir обаче намалява от 22,6 на 10,4 часа.
„Ritonavir е отговорен за пагубните взаимодействия между telaprevir и бустирания с ritonavir atazanavir при едновременния им прием, като по всяка вероятност повлиява или фазата на абсорбция, или предсистемния метаболизъм на telaprevir”, посочват авторите.
Те смятат, че изследването им има клинично значение, тъй като плазмените концентрации на telaprevir имат връзка с резултата от лечението. Също така обаче те имат отношение и към страничните ефекти, като по-високите минимални концентрации на telaprevir водят до повишен риск от анемия.
Авторите заключават, че „едноременният прием на telaprevir и небустиран atazanavir увеличава концентрацията на двата медикамента в сравнение с приема им с ritonavir.”
Източник: Aidsmap