Допитване: Необходим е нов механизъм за подкрепа на превенцията и грижите за ХИВ и туберкулоза
Граждански организации продължават да работят в областта на ХИВ и туберкулоза доброволно
Финансирането от Глобалния фонд за дейности по ХИВ и туберкулоза до този момент е без алтернатива. Това показват резултатите от допитване до 27 граждански организации, ангажирани с предоставянето на услуги по превенция и грижи за ХИВ и туберкулоза сред ключовите общности. Преобладаващата част от организациите, участници в изследването (75%), съобщават, че след приключването на финансирането от Глобалния фонд, са успели да запазят частично услугите си за ХИВ и туберкулоза. Нито една организация не е запазила услугите в пълен обем. Една четвърт (25%) изцяло са прекратили дейностите, свързани с ХИВ и туберкулоза. Важен извод от анализа е кампанийният, спорадичен характер на работа, като предимно се развива дейност за информиране и консултиране, за сметка на теренната работа с ключовите общности, провеждането на изследвания и воденето на случай на засегнати от заболяванията.
Изследването е реализирано в рамките на проект „МОСТ – Модел за общностна стабилност”, финансиран от International Civil Society Support. Проектът се реализира от Сдружение „Здраве без граници” в партньорство с Фондация „Инициатива за здраве” и Фондация „И” . Инициативата на трите граждански организации има за цел да постигне съгласие между гражданското общество и институциите по отношение на начина за постигане на устойчивост на услугите по превенция и грижи за ХИВ и туберкулоза.
При реализирането на дейностите в новата реалност някои от организациите залагат изцяло на доброволческа подкрепа. Други използват наличните ресурси по съществуващи програми и проекти, като най-често посочват, че персоналът, ангажиран по други проекти полага доброволен труд и съвместява дейностите по ХИВ и туберкулоза с изпълнението на други дейности на организацията със съответните ключови общности. Така в по-голямата си част организациите, чрез доброволен труд, се опитват да отговорят доколкото е възможно на нуждите на клиентите.
Анализът на наличния капацитет на организациите за предоставяне на услуги за ХИВ и туберкулоза след приключване на финансирането от Глобалния фонд показва, че най-тежко е засегнат персоналът. На преден план се откроява невъзможността да бъдат запазени теренните сътрудници „експерти от опит”, самите те представители на ключовите общности и основен инструмент за достигане до тях. Средно организациите са били принудени да освободят по 5-6 теренни сътрудника. Този неблагоприятен факт е довел до негативно въздействие върху теренната работа, която е била ограничена или изцяло преустановена на места. Следващ по значимост е загубеният медицински персонал (лекари и медицински сестри). Отчита се също и загубата на социални работници, психолози и юристи, както и на управленски кадри. 25% от организациите посочват, че след приключването на Програмите, финансирани от Глобалния фонд, не се е наложило да освобождават персонал, но служителите са продължили работа по други програми и проекти.
Обществената поръчка е оценена като неадекватен механизъм за финансиране на услугите по превенция и грижи, свързан с редица недостатъци, показва още допитването. Основните минуси, които се изтъкват, са свързани с административна и финансова тежест на процеса на кандидатстване, търговски характер на договарянето на дейността, критерий „най-ниска цена”, нужда от осигуряване на авансови средства за сметка на организациите, осигуряване на гаранция за изпълнение, краткосрочност на договорите и т.н.
Широко подкрепен е нов модел за финансиране на услугите, представляващ държавно делегирана дейност с централизирано възлагане от Министерство на здравеопазването. Организациите виждат в този модел възможност за устойчивост, за гарантирано изпълнение на националната политика без пречки на общинско ниво, за квалифицирано управление и мониторинг, както и за унаследяване на вече установени практики при работата на Глобалния фонд. Проектният тип финансиране също е широко подкрепен от гражданския сектор. Този модел също следва да е централизиран на национално ниво (Министерство на здравеопазването) и да гарантира прозрачност. Ако бъде разработен обаче, трябва да се гарантира последователност при отваряне на процедурите, за да не се стига до прекъсване на услугите. Устойчивостта изисква период на договаряне не по-кратък от 3 години. Независимо кой модел на финансиране подкрепят, организациите многократно споменават важността на удължения период на договаряне от поне 3 години като съществено условие за устойчивост.
Докладът от проведеното изследване можете да изтеглите оттук: